Човешките взаимоотношения са сигурно най-ироничното нещо в света. Човешкият ум поне може да прогресира понякога. Това обаче хич не компенсира първото. Но поне те държи на масата със залозите. Жалко, че човешките пориви те прецакват. Доста.

Връзката между любовта е спагетите е несвързана...

Никога не съм мечтала за невъзможни неща. По-скоро съм се надявала възможното да избере да се случи на мен. По най-якия начин, разбира се. Не съм се борила и срещу вятърни мелници. По-скоро съм търсила попътен вятър за изясняване на смисъла. Борила съм само призраци от миналото. Тях не ги обичам и по възможност ги правя на пастет. Не съм имала всичко, за да има за какво да мечтая. Но съм имала достатъчно, за да няма от какво да се нуждая. Обичам мрачното време, но в умерени граници. Този обаче, който прокламира, че "Няма нищо по хубаво от лошото време", явно не ги разбира много нещата. Спукано му е гърнето и всичкия дъжд - У врата, та да го видим тогава. Търпеливо си чакам да ме огрее и мен, но като се позабави, почвам да поувяхвам и да тропам с крак. Когато обичам, съм бомба със закъснител. Дадеш ли ми спегети в такъв период, пръскам сачми от щастие. Ако улучат нечие сърце (или мозък), любовта става споделена. Към спагетите.. и като цяло, нали. Целувките по принцип вършат по-добре работата на спагетите. Но не винаги. Освен ако не ги е правил Л. (за спагетите говорим, нали). Но понеже Л. прави и целувки и спагети, ми е трудно да избера, защото са почти еднакво вкусни. Така де.. трудно се спирам и пред едните, и пред другите. Иначе гледам да се сдържам. Но и ограничението все пак трябва се регулира от определени органи. Удоволствието - понякога не! Не завиждам на щастието на другите, само на тези, които никога не надебеляват. Мислех, че и аз съм от тях, но бях жестоко измамена. Веднъж е достатъчно. Затова в момента житото и Петър Дънов са най-добрите ми приятели. След 9 дни обаче, мисля да им плюя зад гърба и да се врека отново във вечна любов на "спагет-та". Ще се венчаем в Ливиньо, Италия. Ще е романтично! Ще е вкусно! Ще ям до прилошаване и понеже ще умра от преяждане, предсмъртното ми желание ще бъде... още веднъж да ми се обясниш в любов, скъпи Л. Какъв по-добър край от спагети с любов. Всичко започва и свършва с тях.