Човешките взаимоотношения са сигурно най-ироничното нещо в света. Човешкият ум поне може да прогресира понякога. Това обаче хич не компенсира първото. Но поне те държи на масата със залозите. Жалко, че човешките пориви те прецакват. Доста.

Връзката между любовта е спагетите е несвързана...

Никога не съм мечтала за невъзможни неща. По-скоро съм се надявала възможното да избере да се случи на мен. По най-якия начин, разбира се. Не съм се борила и срещу вятърни мелници. По-скоро съм търсила попътен вятър за изясняване на смисъла. Борила съм само призраци от миналото. Тях не ги обичам и по възможност ги правя на пастет. Не съм имала всичко, за да има за какво да мечтая. Но съм имала достатъчно, за да няма от какво да се нуждая. Обичам мрачното време, но в умерени граници. Този обаче, който прокламира, че "Няма нищо по хубаво от лошото време", явно не ги разбира много нещата. Спукано му е гърнето и всичкия дъжд - У врата, та да го видим тогава. Търпеливо си чакам да ме огрее и мен, но като се позабави, почвам да поувяхвам и да тропам с крак. Когато обичам, съм бомба със закъснител. Дадеш ли ми спегети в такъв период, пръскам сачми от щастие. Ако улучат нечие сърце (или мозък), любовта става споделена. Към спагетите.. и като цяло, нали. Целувките по принцип вършат по-добре работата на спагетите. Но не винаги. Освен ако не ги е правил Л. (за спагетите говорим, нали). Но понеже Л. прави и целувки и спагети, ми е трудно да избера, защото са почти еднакво вкусни. Така де.. трудно се спирам и пред едните, и пред другите. Иначе гледам да се сдържам. Но и ограничението все пак трябва се регулира от определени органи. Удоволствието - понякога не! Не завиждам на щастието на другите, само на тези, които никога не надебеляват. Мислех, че и аз съм от тях, но бях жестоко измамена. Веднъж е достатъчно. Затова в момента житото и Петър Дънов са най-добрите ми приятели. След 9 дни обаче, мисля да им плюя зад гърба и да се врека отново във вечна любов на "спагет-та". Ще се венчаем в Ливиньо, Италия. Ще е романтично! Ще е вкусно! Ще ям до прилошаване и понеже ще умра от преяждане, предсмъртното ми желание ще бъде... още веднъж да ми се обясниш в любов, скъпи Л. Какъв по-добър край от спагети с любов. Всичко започва и свършва с тях.

До поискване...

Можеш да ме имаш до поискване..
Ако благодариш на вселенската душа,че ни е събрала всеки път когато се будиш до мен..
Ако чувстваш липсата ми малко след като сме поели по различни улици..
Ако тръпнеш да чуеш гласа ми, дори когато не ти се говори с никой друг..
Ако ме разпознаваш във всеки случаен разговор за красива любов..
Ако имаш желанието да споделяш с мен всяка емоция и впечатление..
Ако усмивка озарява душата ти, когато се срещаме след работния ден..
Ако спокойствие обзема тялото ти, когато легнеш до мен..
Ако пеперуди кръжат в корема ти, когато ме целуваш страстно..
Ако страст замъглява съзнанието ти, когато правим любов..
Ако си представяш как се държим за ръце, дори след 50 години..
Ако за теб съм най-доброто, дори със всичките си недостатъци..
Ако цениш, това което имаме, което искаме, към което се стремим.. заедно..
Ако световете ни се пресичат и правят един..

Ако кажеш ДА..
Тогава можеш да ме имаш до поискване.

Ако ли НЕ, само колкото поискаш.
Уча се да се поднасям и на порции..


"Ако" била велика дума. Не искам такова величие помежду ни.

Тази вечер...

С кървава кука обирам скуката, плъзнала по белите стени.
С мъка преглъщам целувки, останали пленници зад устните ми.
През мъглата на сините си очи виждам само избледнели сенки.
През паяжината на слуха си чувам само недослушани пеенки.

Лорън я убиват нежно.
Ерика е пак и пак.
Алия е една на милион.
А аз искам да бъдеш вечно влюбен в мене галфон.

Не знам какво става...

Life is Beautiful..

Малко имат много.. Много нямат малко..
Много искат.. Малко дават..
Малко действат.. Много обещават..
Големи надежди.. Малки очаквания..
Малки души.. Големи възможности..
Големи сърца.. Малко на брой..
Малко чистят.. Много цапат..

Студ.
Бедствия.
Траур.
Безотговорност.
Нехайство.
Мизерия.
Хаос.

Добре дошла 2012!

Липси

Не обичам да се лишавам.
Когато нещо ми липсва, си го набавям.

Тръпка е да си в постоянен недостиг.
Излишъкът е нездравословен подвиг.

Знам, че там където откривам липсите,
не мога да намеря себе си.

Затова отивам невидима,
за да остана и след греха невинна.

С поглед стрелям най-прецизно,
но и с целувки обичам да моря.

След задоволсвото не оставям следи,
облагите се скриват между 4 стени.



Запътвам се отново натам,
където преследвам това,
което не мога да имам.

Не ми го давай никога,
за да имам вечната причина
да се връщам отново.

Кой уби Портокала?

Кой убива Портокала?
Същият, който уби Кинг-Конг!
Човекът...

"Не оръжията убиха Чудовището", казват "...красотата го погуби."
Не, злобни, малки, мизерни душички! Красотата му позволи да лети над всички забранени върхове. А това, че the pure evil, прекърши полета му, е отделна тема за възмущение.

Иначе:
Красотата му даде любов.
Любовта му даде отдаденост.
Отдадеността му даде жертвоготовност.
Жертвоготовността му даде сила.
Силата му даде кураж.
Куражът му даде търпение.
Търпението му даде... красота.
Кръгът се затваря.
Краят е красив наистина.
Цената е един живот.

А защо цената е толкова висока?
Защото човек е злобен. И злобата му е безгранична.
Защото човек е алчен. И алчността му е пословична.
Защото човек е жесток. И жестокостта му е ужасяваща.
Защото човек е егоист. И егоизмът му е вроден.

Не само погубваме всичко около себе си.
Не само се погубваме един друг.
Самопогубваме се!

Това убива Портокала...
Малко по малко...
След време и той ще оранжевее в червената книга...


http://vbox7.com/play:ba5ccec1&ef=1

Новите хора...

За всички Хипстъри, чекващи се от Форскуеър в италиански ресторанти на Северния полюс...!
За всички Суегъри със скини джинс, учещи се да се хлъзгат стилно по снега...!
За всички Блогъри, показващи си и долните гащи, по възможност по-така креативно и абстрактно...!
За всички Гурме-гастрономи, срамуващи се да пазаруват във фантастичния Лидл...!
За всички Дъб-степъри, бивши рапери, лансиращи шумове от бъдещето...!
За всички Разбирачи, Познавачи и изтънчени Критици!
За добронамерените Хейтъри най-вече!
Казвам "Наздраве" на хората на новото време, но пия за тези, които ме връщат назад!
I'm so 90's.. I'm so 90's.. I'm so 90's..
I'm so 90's.. I'm so 90's.. I'm so 90's..

Дъ джънки толкинг...

Положението е "Моля, дарете малко черен дроб за черни дни" или "Искам да си поръчам една дебела дабъл порция мозък за вкъщи" или "Ще ми липсва, но как да се разделя с главата си най-безболезнено (тогава пък за какво ми е мозък)" или "Само да ми мине.. и никога повече няма да се напивам така". Завършвайки с това изконно повтарящо се и никога неосъществяващо се клише, започвам да мечтая за разни благинки и баналности, присъщи за всяко пост-пиянство ноу метър социално положение, пол, възраст и разбирания на субекта. Смръдливи бабини лекове за махмурлук не ми минават, така че шкембето може да си вони на воля... аз искам веднагически една свръх кофа KFC право във леглото. Обещавам че ще правя любов с всяко едно парченце поотделно, така че и най-великия фалос да поиска в този момент да бъде пилето в моята постеля. После може и сладолед... и той в кофа. Тук вече картинката е по скоро-притеснителна... чудя се дали тази настървеност ще счупи лъжичката в някой зъб или някой зъб ще се счупи в лъжичката. Има ли значение след като дори цялото желание на вселената да погълна цялата храна по целите щандове, и рафтове, и фризери... не би победило мързела, с който гния в леглото в шестнадесет часа без десет минути. Жалко, но факт! Ако се наям, може би ще спре да ми е лошо, но ми е толкова лошо, че не мога да се наям! Примирявам се с безизходицата си съвсем послушно, щото нямам сили и да препсувам! Гладна съм, лошо ми е... Лека нощ!