The Galaxy in Me

I breathed in the stars..

And swallowed the galaxy..

I choked on the milky way..

And chewed up the saturn rings..

I sneezed up the asteroid fields..

And spat out shooting stars..

I felt the life of gods lands..

And caught the U.F.O's in my hands..

I took the sun to keep me warm..

And then held the moon to send me to sleep..

The star night sky was my bedsheet..

And I dream more..

Of those nights before..

Sick Of It All

Уморих се да няма нещо, което да очаквам с нетърпение.

Уморих се да няма дата, която да заградя в червено и да броя дните до нея.

Уморих се да няма новина, която да ме кара да крещя и да скачам от щастие.

Уморих се да няма приключение, което да ме държи на нокти.

Уморих се да няма адреналин, който ми е така нужен.



Уморих се да знам какво ме очаква утре...и следващата седмица, и следващите 3 месеца дори.

Уморих се да знам, че съм тук, а не там, където искам да бъда.

Уморих се да знам, че не всичко, което лети се яде и не всичко, което блести е злато.

Уморих се да знам, че мечтите са мечти, защото никога или почти никога нямат допир с действителността.

Уморих се да знам, че надеждата никога не умира. Нима?

УМОРЕНА СЪМ! НЕ ВИЖДАШ ЛИ? Купи ми един шоколад поне!

Класическо...

Уютно ми е..
Бронкс. Направила съм си огромна порцеланова чаша с кафе. Без пяна, защото машината не знае как се прави това. Нямам ролки с пликче на главата, защото обичам небрежния ефект. Не съм с раздърпан халат, защото още съм на 25. Клинче, разбира се...лъскаво, шайни, електрик. Широка тениска Knicks. И задължително хай хиjлс, бейби. Сядам на бордюра. Започвам да се лакирам.. цикламената гама. Може да си изкарам и гето бластера и да си го сложа за фон. Пускам си NAS. Клатя си главата около 1/2 час в пълен цикъл и после най-вероятно се разкършвам и в кръста. Безделието не може да градира повече. Разбирам, че е обяд от тракането на прибори от околните къщи. Аз обаче чакам ice-cream-man-а. Вместо него, виждам гаджето да спира мустанга си до мен. Изскача без да отвяря вратата и ме тръшва на предния капак на колата. Целуваме се яростно известно време.. ненормално звучно, към гнусно. След това ме шляпва по задника за късмет. Отварят се бирите. И денят започва. КЛАСИКА!

Уютно ми е..
Манхатън. Будя се от автоматичното дърпане на щорите точно в 8.30. Нахлулата светлина ме кара да затворя очи отново за най-блажените 5 минути, в които уж продължавам да спя и мислено ги преобразувам в час.. или два. Но след 300 секунди точно съм вече във вертикално положение. Увивам се като пашкул с памучно-сатенения чаршав и се затътрям към банята. Обичам да спя по кожа. Докато хващам четката за зъби, започвам да се реша, а през това време си пресовам бритона, без да спирам да си нахлузвам чорапогащника. Лявата ми ръка се оплита зад главата ми, която изненадващо как е между краката ми. Спокойно. Имам навика да не пропускам и 15 мин. йога докато си приготвям сутрешния тоалет. Това е новата поза на седмицата. Кафе. Много пяна. Корнфлекс с много фибри и мляко. Прилив на сила. Put my dirty jazz-records on. Mr. Quincy. Бизнес костюм. От две части. Сакото е прекалено късо и вталено. Полата е впита и трябва да дишам през носа само. И то не рязко. Бюстието е heart-breaker. Огромна чанта Lui Vuitton. Oстаналото Donna Karan. Ralph vs. Lauren. Jimmy feat. Choo. Wateva..Стайлиш! Парфюм и зад коляното. Просто за разкош! CD-player. En Vogue. Чувствам се секси! Намигам на портиера. Свирвам на такси..с пръсти. Още по-секси. Wаll Street direction. И денят започва. КЛАСИКА!

Уютно ми е..
Алпите. Предколедно. Трябва къщата ми да е най-украсената в цялото градче. Затова съм станала в 8 и от два часа вися по покрива, по съседните дървета, по прозорците, чеша се зад ухото, вътре в ухото, издавам странни звуци... В крайна сметка, резулататът е, че оползотворявам рационално всичките 500 метра разноцветни лампички. Панаирът е готов. Това ме кара да пея Let it Snow и Santa Clause is Coming to Town. Ще пека няколко вида курабийки. Понякога не е много оферта да си максималист. Тогава не ти стигат една и две рецепти... а цели 5, примерно. Мъжът ми похърква блажено в съседство. Правя му мляко с какао. Около Коледа то е по-уютно от кафето. Събуждам го. Сядаме на масата, като преди това съм облякла най-пухкавия си халат с най-пухкавите животноподобни пантофи. По принцип съм фен на кучетата, но сега имаме котка в краката си. И мърка..мррррррр..мррррррррррр. Пускаме си телевизора. Коледа на Улица Сезам. В камината пропукват суровите дръвца. Потапям се в танцуващите по прозореца снежинки. Поглеждам към елхата, която търпеливо чака да бъде окичена. Грабвам любимата си играчка от кашона..Рудолф. И денят започва. КЛАСИКА!


Уютно ми е...
В Париж съм. Виждам реката от прозореца си. Лежа още в чисто белите си сатенени чаршафи и гледам в черна точка на чисто белия таван. Френските прозорци ми действат успокояващо. Главата ми няма ясна връзка с реалността. Мозъкът ми е упоен все още от червено вино и си блаженства на спокойствие. Решавам да се "френчайзна" още малко и си пускам Serge Gainsbourg. Поръчвам си руум сървиз...кроасани, ягоди, сметана, шампанско. Поръчвам си и други френски неща, но те ще пристигнат по-късно. Запалвам си шоко пурета и се обгръщам с ефирен и ароматен дим. Лежа в този лукс до обяд. Пропускам кафето. Наблягам на виното. И денят започва. КЛАСИКА!

Барселона..Амстердам..Сан Франциско..Токио..
'95..'02..'99..'11



- Къде съм? Коя година е?
- Излитаме, мис. Моля, затегнете колана си.
- Да, разбира се..
- Какво ще обичате сега?
- Oбичам класиката. Обичам и кафе..почти винаги сутрин.
Уютно ми е...

Предложението

Докато стоях лице в лице с него ме побиха от онези ледени тръпки, при спомена за които косата ти настръхва. Черен безупречен костюм..без гънка дори. Бяла риза на черно райе. Черна вратовръзка. Най-симетричният възел, който съм виждала. В изразителните му ръце лежи букет. Огромен. Така е опакован, че не виждам какви са цветята. Толкова прилежно са загърнати отвсякъде, че дори не съм сигурна, че са цветя. Само така изглежда. И мирис не долавям също. Поглеждам нагоре. Усмихва се леко, но продължително. Изглежда все едно устните му са замръзнали в тази вяла усмивка. Той целият изглежда замръзнал. Красив е! Всеки би си помислил "Какъв прекрасен и мил мъж...". Но някой с по силна интуиция, шесто чувство, трето око или дванайста чакра би го погледнал недоверчиво и би се запитал "Какво, по дяволите крие този?".

Имам усещането, че наблюдава всички едновременно. И в същия миг очите му обещават всичко..на всекиго. Наоколо е пълно с хора..всякакви. Но щастливите са тези, които печелят вниманието му. На тях се спира погледът му. И всеки, пак наивно, би си помислил, че той е съпричастен с тази житейска радост.

Само аз ли подушвам гнилото в тази статична физиономия? И това прави ли ме Избраната да я разоблича? Добре. Решавам, че искам да бъда герой. В момента, в който понечвам да стана и да крещя с пълно гърло "Убийте го! Той е зъл!", се замислям колко е рисковано и се оставям на съмнението ми да ме върже за мястото на послушен страхливец. Поглеждам го злобно..,но и той гледа мен. Отваря ме.. и ме чете! Усмивката му се разкривява във футуристична гримаса, която ме кара да се чувствам част от някаква мрачна сюрреалност. Но нали съм будна?! Нали няма зли духове?! Досега съм се срещала само с досадните призраци на миналото. Не познавам демони в костюми! Признавам на себе си, че полудявам поради липса на сън и се успокоявам. Тогава му се усмихвам и аз. Само от куртоазия. В момента, в който ъгълчетата на устните ми се повдигат, усещам че нещо потрепва в свитата ми в юмрук ръка. Отварям я бавно. Листо от черна роза. Довява аромата на дъжд и мокра пръст. Значи такива са цветята.. Поглеждам го пак и този път разбирам, че ще ми даде всичко. Реално и сюрреално. Фейско и демонско. Миналото и бъдещето. Времето. Всичко..в замяна на едно..
Поглеждам през прозореца. Вали като из ведро. Не помня на коя спирка трябва да сляза. Но знам, че той може да ми каже. В замяна на едно..

Искам да науча повече за него.
- Кажи ми, кой си?
- Майка ми е Изкушението. Баща ми е грехът. Кой съм?

Спирка. Подава ми ръка, за да сляза с него. Протягам и аз моята.., но в този момент решавам, че наистина искам да бъда героят от преди малко. Ставам и изкрещявам с пълно гърло:

-Убийте го! Той е зъл!

Пропадам в дупка. И падам.. И падам.. Тъмно е, но не чувствам страх.

Спирка. Отварям очи и слизам. Не знам дали това е мястото. Оглеждам се. В далечината виждам табела и тръгвам с бърза крачка към нея. Тичам. Вече почти разчитам буквите... "РАЙ".

Усмихвам се.

Най-после съм си вкъщи!