
Уморих се да няма нещо, което да очаквам с нетърпение.
Уморих се да няма дата, която да заградя в червено и да броя дните до нея.
Уморих се да няма новина, която да ме кара да крещя и да скачам от щастие.
Уморих се да няма приключение, което да ме държи на нокти.
Уморих се да няма адреналин, който ми е така нужен.
Уморих се да знам какво ме очаква утре...и следващата седмица, и следващите 3 месеца дори.
Уморих се да знам, че съм тук, а не там, където искам да бъда.
Уморих се да знам, че не всичко, което лети се яде и не всичко, което блести е злато.
Уморих се да знам, че мечтите са мечти, защото никога или почти никога нямат допир с действителността.
Уморих се да знам, че надеждата никога не умира. Нима?
УМОРЕНА СЪМ! НЕ ВИЖДАШ ЛИ? Купи ми един шоколад поне!
1 comments:
И аз така :(
Post a Comment