5/9/10

Sick Of It All



Уморих се да няма нещо, което да очаквам с нетърпение.

Уморих се да няма дата, която да заградя в червено и да броя дните до нея.

Уморих се да няма новина, която да ме кара да крещя и да скачам от щастие.

Уморих се да няма приключение, което да ме държи на нокти.

Уморих се да няма адреналин, който ми е така нужен.



Уморих се да знам какво ме очаква утре...и следващата седмица, и следващите 3 месеца дори.

Уморих се да знам, че съм тук, а не там, където искам да бъда.

Уморих се да знам, че не всичко, което лети се яде и не всичко, което блести е злато.

Уморих се да знам, че мечтите са мечти, защото никога или почти никога нямат допир с действителността.

Уморих се да знам, че надеждата никога не умира. Нима?

УМОРЕНА СЪМ! НЕ ВИЖДАШ ЛИ? Купи ми един шоколад поне!

1 comments:

أمل said...

И аз така :(

Post a Comment