Положението е "Моля, дарете малко черен дроб за черни дни" или "Искам да си поръчам една дебела дабъл порция мозък за вкъщи" или "Ще ми липсва, но как да се разделя с главата си най-безболезнено (тогава пък за какво ми е мозък)" или "Само да ми мине.. и никога повече няма да се напивам така". Завършвайки с това изконно повтарящо се и никога неосъществяващо се клише, започвам да мечтая за разни благинки и баналности, присъщи за всяко пост-пиянство ноу метър социално положение, пол, възраст и разбирания на субекта. Смръдливи бабини лекове за махмурлук не ми минават, така че шкембето може да си вони на воля... аз искам веднагически една свръх кофа KFC право във леглото. Обещавам че ще правя любов с всяко едно парченце поотделно, така че и най-великия фалос да поиска в този момент да бъде пилето в моята постеля. После може и сладолед... и той в кофа. Тук вече картинката е по скоро-притеснителна... чудя се дали тази настървеност ще счупи лъжичката в някой зъб или някой зъб ще се счупи в лъжичката. Има ли значение след като дори цялото желание на вселената да погълна цялата храна по целите щандове, и рафтове, и фризери... не би победило мързела, с който гния в леглото в шестнадесет часа без десет минути. Жалко, но факт! Ако се наям, може би ще спре да ми е лошо, но ми е толкова лошо, че не мога да се наям! Примирявам се с безизходицата си съвсем послушно, щото нямам сили и да препсувам! Гладна съм, лошо ми е... Лека нощ!
0 comments:
Post a Comment