
С кървава кука обирам скуката, плъзнала по белите стени.
С мъка преглъщам целувки, останали пленници зад устните ми.
През мъглата на сините си очи виждам само избледнели сенки.
През паяжината на слуха си чувам само недослушани пеенки.
Лорън я убиват нежно.
Ерика е пак и пак.
Алия е една на милион.
А аз искам да бъдеш вечно влюбен в мене галфон.
Не знам какво става...
0 comments:
Post a Comment