По default всяко нещо в краткия ни земен живот се случва поради някаква причина или с някаква цел. Дали обаче мога да управлявам действията си, или някой всемогъщ властелин е написал предварително наръчник на живота ми, мога само да гадая.
Или по-добре да реша категорично че държа съдбата в ръцете си, умело манипулирайки я със силата на подсъзнанието, което уж може всичко...
Накрая установявам за собствена изгода, че съм шефът на духа в бутилката, който изпълнява неограничения ми брой желания, само защото си няма друга работа.
Ако приема, че съм си избрала родителите, това значи ли, че съм си избрала и приятелите? И хората, които да минават през пътя ми, без да спазват дори правилата за пресичане? НЕ!!! Отказвам да го приема!
Пускам светофара на червено и се затварям зад бронирана лъскавина. Не искам вече да приютявам изгубени души дори за малко в крайпътния мотел на човешкото ми съществуване.
Вече съм в преразход. Разочаровайки се толкова пъти, вече не знам в какво да вярвам. Отказвам се постепенно от социалния панаир, в който преди време така добре стоях на видно място благодарение на блестящата си усмивка, безупречен стил и липсата на задръжки.
0 comments:
Post a Comment