Музиката е навсякъде около нас! От началото, до края! Предана и различна. И толкова прекрасна!
Всички я обичаме, но по различен начин. И всички имаме нужда от нея, но в различна степен.
Някои я чуват случайно, поднесена им съвсем първично и спонтанно от ежедневието. Минаваща покрай тях, тя погалва или раздразва слуха им, създавайки толкова разнообразни усещания.
Други, забравят за нея, обгърнати от грижи и проблеми. Несъзнавайки силата й, за тях Музиката е само понятие. Тишината я замества, опитвайки се да достави мечтания покой съвсем мълчаливо и безчувствено.
Много се палят по нея внезапно. Влюбват се безпаметно. Започват да я изучават, попиват я. Без чувство за мярка, поглъщат я.
Трети се пленяват краткосрочно от тотално господстващите хитове. И те са толкова модерни, толкова актуални, че се чувстват на върха на ситуацията. Но това е история до момента на пренасищане.
Тук искам да обърнем внимание на истинските ценители. Те са пазителите. Тези, които се раждат с Музика в главата и най вече в сърцето. Някои от тях я създават ,оставяйки вечни следи. За тях Музиката е двигателят на живота им, бъдещето им, кариерата им. Другите просто я консумират, но с толкова любов и отдаденост, че заслужават да им бъде посветен подобен на любимия им албум. Най често те са надарени да отсяват качественото, да търсят най-доброто, да го колекционират, да го пазят, ценят и да му се наслаждават завинаги, съвсем безкористно и всеотдайно, завещавайки го на потомците си.
И сега.. за мен и Музиката.
Още като съвсем малко момиченце на 6-7 си спомням, че заучавах на свой собствен език песничките след всички детски филмчета, които гледах и те постоянно се ротираха в главата ми, бяха и на устата ми. Някои не ми бяха от любимите, но държах да ги знам, защото си представяте, че и без това не съм разполагала с кой знае каква музикална база. След това продължих с бавна преориентация от Cartoon Network към MTV,ММ и като повечето деца в началното училище, следях хитовете, научавах ги на вече по-разбираем език, клонящ все повече към английски. Измислях си дори нелепи, смешни танци и така, докато не станах смахнат тийн с вечните проблеми и депресии. Тогава само Музиката ме спасяваше, караше ме да се чувствам пълна с живот, дори когато плачех за някой пъпчив мухльо от съседния клас. Тогава започнах и да се накланям към черната вълна - хип-хопа. Като зключим истериите по Take That, East 17, Backstreet Boys и други подобни вълни на времето, Fugees бяха първата ми истинска, голяма и вечна любов (1995. И Coolio също. Предполагам тогава вече съзнанието ми е било отворено и готова за Музиката, пред която се прекланям и сега. Тогава, когато целия свят беше срещу мен ( в пуберските ми очи ), Музиката и Аз станахме най-добри приятелки и аз нямах нужда и нищо друго. Беше ми приятно да слушам любимите си парчета, но най-важното за мен беше да преслушвам нови и нови неща, отново и отново, като всеки път се вслушвах в различно звуче, докато накрая ги обединявах в едно. Така ставах близка с поредната песен и я заобичвах. Уолкменът беше неразделна част от мен, за която бях готова да платя с живота си (в краен случай, нали). Когато започнах да ползвам и най-великото чудо на цивилизацията и модерния свят - Интернет, се задръствах от информация, която едва побирах, но едновременно изучавах и биографии, и дискографии, и текстове. Това ме даряваше с блажено удовлетворение. Баща ми го виждаше, беше щастлив и често пъти влизаше в ролята на фънки/крейзи професор с докторска степен по издавани албуми през 80-те :).
Сега Музиката не ми дава всичко, както преди. Дори понякога нямам време за нея, поради бързия живот, който става все по-динамичен. И възможностите, и целите растат, така и трябва да бъде. Все пак знам, че когато имам нужда от нея, тя ще бъде там и ще ме чака.
Иска ми се да напиша нещо от сорта на "10 причини, поради които е по-добре да слушаш музика, отколкото да излизаш с гаджето си", но истината е, че всъщност Любовта и Музиката толкова добре си пасват, че може би са две половинки на едно перфектно цяло. Или поне в моите очи и моя живот. Факт е, че Музиката е толкова важна за мен, колкото и Любовта. Толкова неизчерпаеми и никога достатъчни. И когато кожата ми настръхне, тогава чувствам колко дълбоко в мен е... Любовта към Музиката!!!
0 comments:
Post a Comment