Животът е...

Животът е...
а. Панаир на суетата.
б. Борба за оцеляване.
в. Игра
г. Мечта.
д. Реалност.
Верният отговор може да е повече от един (има и подвеждащи отговори).


Не се различаваме по нищо от куклите.
Дори конците са същите, но малко по-механични.
И ръката е същата, но доста по-иронична.
Неизбежно се трудим за еволюция, глобализация, прогрес -
понятия неясни и водещи до неизбежен стрес!
А стражите сеят заблуда, фалшив блясък навсякъде.
Очите ни гледат през него, а мислите реят се някъде.
Тунел-тъмен и дълъг, без отклонения - еднакъв отвсякъде.
А ние-лакеи, перфектно строени, вървим бавно нанякъде.

Кръстопътища.
Завои.
Все повече губим се.
Светлината ни чака може би в края.
Но пътят дълъг е, а тя - толкова вяла.


Сега ще попитате "Добре, какво ни очаква?"
Ох, тези непрестанни тревоги за предстоящото...
Толкова много са, толкова силни са...
Забравяме, че живеем не в бъдещето, а в настоящето.
Или по- безопасно е да се върнем към миналото?...
Тогава друго беше на щастието мерилото.
Или просто безгрижието ни поднасяше радостите и успехите.
Сега студено е, живота къса ни дрехите.
Емоциите липсват, те бягат от 'слепите'.
Сърцата са празни, изпепелиха ги грешките.

И все пак ако се будим с надежда, ще са по-леки дните ни!
Ако допуснем обичта, ще блеснат очите ни!
Ако простим на себе си, ще простим и на целия свят!
Спокойствието ще замести отчасти зверския глад!